ПОГОРДЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; погордèя се, -èеш се, мин. св. погордя̀х се, прич. мин. св. деят. погордя̀л се, -а се, -о се, мн. погордèли се и (остар. и диал.) погордя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Гордея се (в 1 знач.) малко, кратко време. За да се покаже и погордее пред хората.., впрегнаха двата жребци, кулестия и черния. Й. Йовков, АМГ, 136. Родителите се трогнаха, плакаха, погордяха се със способния си син, който наследи бащината търговия и скоро след това починаха и двамата. П. Спасов, ХлХ, 178. Беше му [на Пинтата] и срамно, и стеснително пред тези малки милозливи сърчица, които така са го чакали да се върне от страшната война, за да му се порадват, за да се погордеят с него. Г. Караславов, ОХ II, 124.